„Дълбоката същина на един народ не лежи нито в земята, която той населява, нито във вярата, която изповядва. Тя е – на първо и последно място – неговият език.

Езикът – ето нашата най-истинска и безсмъртна родина. Онова невеществено нещо, което обединява милиони единици в една общност, отделя я от различните други, излюпва съзнанието, чрез което един народ се превръща в нация.

Най-удивителното свое въплъщение езикът намира в книгата. Писменият знак, буквата е една вдъхновена мистерия, сътворена от човека. В него се осъществява неспирният стремеж към вечност, безкористното усилие да дадеш на другите най-хубавото от себе си, радостният дълг да подариш на бъдещето своя опит, своите упования, своята мъдрост, за да ги предаде то на свой ред на едно ново бъдеще.“

Константин Константинов