Понякога бъдещето се пише на един обикновен бял лист… с много вълнение и малко притеснение в очите.
Днес гледах тези деца и видях нещо много по-голямо от състезание по БЕЛ. Видях поколение, което все още вярва в силата на думите. В свят, който бърза и често забравя да говори красиво, нашите шестокласници спряха времето, за да почетат българското слово.
Вижте ги само – колко са съсредоточени, колко са истински! Всяко причастие, всяка запетая и всеки прочетен ред в тези листове са малки стъпки към хората, в които ще се превърнат. Те са пазителите на езика на дедите ни, нашите малки рицари на грамотността.
Скъпи деца, гордеем се с вас! Не защото очакваме само шестици, а защото имате смелостта да мислите, да търсите и да обичате родната реч. Нека думите винаги бъдат вашият най-силен щит и най-красивият ви начин да изразите себе си.
Напред, прекрасни наши деца! Светът има нужда от вашия глас и вашата чистота!
