Уважаеми родители,
във връзка с подобряване на междуинституциалното взаимодействие и координация между образователните институции и дирекция “ Социално подпомагане“ Ви предоставяме информация засоциалните услуги за подкрепа на децата и техните семейства.
Целия документ може да прочетете тук
Тийнейджъри
Уважаеми родители! Сигурни сме, че сте всеотдайни и търсещи отговори на много въпроси, свързани с развитието на вашите деца, хора. Предлагаме Ви, откъс от популярното есе на Йеспер Юл «Родителското лидерство» (“Leader of the Pack” ). Цялото есе може да се прочете на https://familylab.bg/roditelskoto-liderstvo/ .
Една от най-дълбоките промени в семейния живот, осъществена през последните около тридесет години е, че днес сме свидетели на далеч по-задълбочени и смислени разговори между родители и техните тийнейджъри, отколкото вероятно някога е имало. В повечето семейства, които съм срещал като семеен терапевт, младите хора говорят свободно и гледат родителите си в очите, докато го правят. Това е драстична промяна, сравнено с период от преди едва двадесет години, когато те щяха да гледат надолу или в килима и да мънкат: „Не знам”, когато ги питат или им се противопоставят. С оглед на душевното здраве и доброто на цялото семейство, това е определено подобрение, което беше възможно единствено благодарение на мислещи, съпричастни и ненасилствени родители.
Съществуват обаче толкова много митове, свързани с юношеството, толкова много предупреждения от експерти и толкова много нови опасности, че някои родители са склонни да изпаднат в паника и да превключат на някакъв вид турбо родителство с надеждата, че все още не са изпуснали възможността да достигнат съвършенството. Това е една причина. Друга такава е, че те все още искат да бъдат откликваща и отговорна част от живота на децата си и по този начин се опитват да удължат ролята си на по-мъдри за поне още няколко години. Когато това се случи, голяма част от митологията започва да се превръща в реалност: борби за власт, нарушени правила и споразумения, обструктивно, отвратително и рисково поведение и отчуждение.
Основната причина за това е, че децата до пубертета имат нужда родителите им да предложат тяхното водителство и мъдрост на фронтовата линия, където нещата се случват. Нуждата, както вече беше описана, общият поглед, опитът и способността да мислят за възможните последици, които техните родители притежават в идеалния случай, обуславя необходимостта те да взимат решения, базирани на „каквото е най-добро за теб, моя скъпа щерко”. От първата минута, когато драматичната психосексуална промяна, наречена пубертет нахлуе в живота на детето, нещата стават много различни. Детето започва да поставя под съмнение своята собствена идентичност, ценностите на своите родители, както и собствените си, и често минават няколко години без да придобият каквото и да било ясно знание за това кои са те в действителност. Това може да бъде тих, интровертен процес или постоянна криза, но каквото и да бъде, за родителите е време да осъзнаят, че те може и да знаят коя тя е била, но не и коя е тя сега, днес или утре. Този факт превръща твърдението „Аз те познавам и следователно знам кое е най-добро за теб” в ненадеждно и провокативно. Вашият тийнейджър има нужда да получи от Вас доверие, а след това се нуждае и от това Вие да си намерите нова роля като родители. Той се нуждае, а и Вие също, да отстъпите от фронтовата линия на неговия живот и да бъдете налични като крайна обезопасителна мрежа. Не прекъсвайте Вашето емоционално присъствие, Вашата ангажираност или Вашия интерес, но ги правете от разстояние или със значително забавяне. Бъдете дискретни, любезни, и уважавайте тяхното лично пространство и те ще Ви отговорят подобаващо. Вашата работа и най-добър интерес като родители все още е да се погрижите за Вашето дете, за себе си и за Вашето взаимоотношение с детето, но този път по различен начин. Начин, който постепенно ще направи възможно искреното приятелство между възрастни.
По-конструктивната и задоволителна алтернатива е да приемете ролята на „спаринг партньор”. Заимствах този термин от професионалния бокс, където всеки бъдещ шампион има спаринг партньор, който му помага да влезе във форма и да спечели първенството. Работата на спаринг партньора е да окажемаксимална съпротива и да причини минимални вреди.
Съпротивата се подхранва от Вашите ценности, опит, поглед и мъдрост, които трябва да представите и с които да конфронтирате Вашия тийнейджър във всички случаи, когато той или тя Ви попита за Вашето мнение или разрешение или прави неща, които не одобрявате. Но бъдете сигурни, че го правите по начин, който им оставя достатъчно пространство да вземат самостоятелно решение и да изберат своя собствен път. Помнете, че идеята на порастването е да пораснеш и да станеш самостоятелна личност, а не просто клонинг. Правейки това, Вие няма да развалите процеса и можете да сте сигурни, че детето Ви ще Ви взима на сериозно, въпреки че то обикновено няма да признае това открито.
Някои тийнейджъри имат периоди, в които са откровено противни и, ако Вие сте склонни да приемате всичко лично, може да се наложи да се обърнете към неврологията, която ни казва, че 65% от мозъка на тийнейджъра е в ремонт по време на пубертета. С други думи: опитвайте да не го приемате лично или като доказателство за това, че сте се провалили. Това е просто природа, която взима мястото, където преди е била културата. Вие ще получите Вашата окончателна обратна връзка за Вашите усилия като родител и за успеха на Вашето лидерство, когато Вашето дете стане родител на свой ред и/или стане на тридесет. Каквото и да видите тогава, вече е твърде късно да промените детето си, но никога не е твърде късно да промените себе си.
Сега сте свободни да се наслаждавате изцяло на Вашия живот, пренебрегнатите Ви интереси, партньора Ви и – с малко късмет – спорадичната роля на консултант, когато бъдете поканени.
Допуснали ли сте грешки по пътя? О да – много! Най-добрите родители, които познавам, правят около двадесет грешки всеки ден и ако Вашият личен среден резултат е над тридесет, успокойте се и простете на себе си. Ако признаете онези, за които сте наясно, не само ще престанете да се чувствате виновен през цялото време, но също ще бъдете добър ролеви модел за Вашите деца и те ще Ви обичат завинаги. Това, което се опитваме да постигнем като родители днес, обаче, е по-амбициозно и по-предизвикателно: децата ни да пораснат, обичайки също себе си!!
Разводът и детето
Детето ми – думи, които изпълват с гордост и топлина майките и бащите. В забързаното ни ежедневие, всеки от нас се старае да е добър родител, независимо от случващото се вътре, а и извън нас самите. Днес, за никой не е изненада, когато след развод, възпитанието и отглеждането на детето се поема от единия родител. Обръщаме вниманието ви на това, как влияе на детската психика разпадането на семейството. В интервюто на Красимира Костадинова за puls.bg ще намерите отговор на въпроса какво най-много травмира децата при развод.
Красимира Костадинова е клиничен и детски психолог. Работи в Националния център по обществено здраве и анализи като главен асистент в сектор „Детско здраве” от 1991 г. Има магистърска степен по психология от СУ “Св. Кл. Охридски” и специалност клинична психология, придобита в МУ–гр.София през 1994г.
Председател е на “Българска асоциация за пренатално възпитание” от 1999 г., член е на “Асоциация по клинична психология” и Дружество на психолозите в България.
Автор е на над 40 научни публикации по ранно детско развитие, пренатално развитие и възпитание, деинституционализация на децата в кърмаческа и ранна детска възраст, интегриране на деца с увреждания в детски заведения, социална депривация, нарушения на общуването и привързаността при малки деца, влияние на рискови фактори върху психичното здраве на децата, оптимизиране на отглеждането и възпитанието на деца от домове за медико-социални грижи за деца.
– Много родители поради развод/раздяла отглеждат децата си сами. Как влияе на детската психика разпадането на семейството?
Раздялата на родителите и разводът са сред най-силно травмиращите детската психика събития, които могат да причинят емоционални и поведенчески разстройства.
Детето като член на семейството е особено възприемчиво и уязвимо към въздействия, свързани с процеси, протичащи в него и податливо на вътрешносемейни влияния, включително и травмиращи, поради непосредствената си, дълбоко емоционална свързаност с останалите членове. Нарушеното функциониране на семейството в съзнанието на детето претърпява трансформация, по-често – в психосоматични заболявания, а в краен вариант дори в психични разстройства.
Децата стават неволни участници в конфликтни ситуации, страдат заради скандалите между родителите, плашат се от евентуалното им повтаряне и последиците от тях, включващи и прояви на насилие. Решението на родителите за развод се посреща от детето с преживяване на силни чувства. Раздялата на родителите поражда страх и дълбоко разочарование у детето. Чести съпътстващи емоционални състояния са напрегнатост, безпокойство, неудовлетвореност, несигурност, неувереност, неразбиране и безпомощност, които предизвикват у детето потиснатост, тъга, отчаяние, гняв.
– Кое най-много травмира децата при развода?
Не толкова самата раздяла, колкото съпътстващи я обстоятелства – поведението и взаимоотношенията между родителите, се отразяват неблагоприятно върху здравето на децата. Силата и дълбочината на реакцията им зависи от възрастта, опита, характера, темперамента, индивидуалната чувствителност. По-малките деца изпитват ужас и страх, поради неспособността да си обяснят фактите разумно, което ги лишава от защитна бариера. В предучилищна възраст често си обясняват причините за настъпилата раздяла между родителите им със свое поведение (най-често непослушание), от което се чувстват виновни за развода и отчаяно се мъчат да уверят родителите си, че вече ще ги слушат.
Последиците за психиката и здравето на детето от развода на родителите са дългосрочни, като повишено предразположение към невротични разстройства и произтичащи от страховете нарушения – склонност към претърпяване на разочарования в живота, нарцистични наклонности, проблеми със сексуалната идентификация, чувство за вина. Преживяванията, свързани с развода на родителите, създават предпоставки за дисхармонично развитие на личността и усложнени взаимоотношения с връстниците.
– Как се отразява разводът на поведението на детето?
Поведението на детето се променя. То губи своята увереност и чувство за безопасност. Типична дългосрочна последица в психичното развитие на дете, преживяло развод, е агресията, породена от страхове – че ще бъде изоставено, пренебрегвано, че не го харесват. Някои деца стават недоверчиви, затварят се в себе си.
– Коя е най-сериозната грешка, която допускат разделящите се родители по отношение на детето си и неговото психично здраве?
Основна причина за емоционалните проблеми на детето при развод са не само конфликтите, но и разрива на контакта с родителя, при когото детето не живее, което се смята за особено неблагоприятно обстоятелство. Детето понякога приема върху себе си отговорността и заедно с това чувството на вина за своето предпочитание, особено когато е било принудено да го изрази пред съда. При тежък развод, когато родителите използват детето като оръжие в своята битка – „очернят” другия пред детето, използват го да пренася неетични послания, принуждават го да избира между двамата, възпрепятстват срещите му с другия родител – рискът за психичното здраве на детето драстично нараства. Това явление, наречено “синдром на родителско отчуждаване”, при което детето е лишено от връзка с единия родител, е своеобразна форма на емоционално насилие над него. Синдромът на родителско отчуждаване формално се изразява в настройване на детето от единия родител срещу другия родител, системно ограничаване на контактите с него, подчиняване на общуването му с него на своята воля. Този модел на разрушаване на семейните връзки предизвиква съществени промени в поведението, емоционалното състояние, характера на детето и взаимоотношенията му с хората. Емоционалната връзка с отсъстващия родител се замества от деструктивни емоции (гняв, омраза), агресивно и арогантно отношение към възрастни и връстници, недоверие към околните, в по-късна възраст може да доведе до злоупотреба с алкохол и наркотици, включване в компании с асоциално, девиантно поведение.
– Как се създават условия за този така наречен „синдром на родителското отчуждаване“?
Риск от появата на синдром на родителско отчуждаване съществува в следните ситуации:
- детето живее с единия от родителите, като достъпът до другия е затруднен или съзнателно ограничаван, а другият родител е лишаван от правото да вижда детето;
- родителските права са присъдени на единия родител, а режимът на виждане не се изпълнява или изпълнението му се възпрепятства от другия родител;
- родителят, при когото живее детето използва само негативни определения за характеризиране на другия родител, често и пред детето.
Опасност от поява на синдром на родителско отчуждаване има при взаимоотношения на: агресия, открита враждебност, взаимни нападки, конфликти и скандали, обиди, оклеветяване с фалшиви обвинения, отхвърляне на близките на другия родител, пренасяне на враждебността и към тях, използване на закона за наказване на другия родител с отнемане на родителските права, очерняща кампания и атаки срещу другия родител пред детето.
– По какво в поведението на детето можем да познаем, че има „синдром на родителско отчуждаване“?
Симптоматични белези за наличие на синдром на родителско отчуждаване при детето са следните прояви: отношение към отчуждения родител (с когото детето не живее) – активно се включва в кампанията по очернянето му; подценява качетвата му като личност и родител, омаловажава нещата, които прави за него; проявява враждебност, програмирано поведение и отношение, ”като робот” (отказ от контакти, увъртане, аргументирано злепоставяне пред службите); скриване на информация за живота си с другия родител; използва изрази и думи на отчуждителя, несъответстващи на възрастта му – “упражнява над мен психически тормоз”, коментари за издръжката и др.; манипулиране и използване.
Към отчуждаващия родител детето в риск има следното отношение: безкритично съгласяване с нападките към другия родител, приемане на изказванията и поведението; идеализиране; повтаря „като папагал” неговите думи по адрес на отчуждения родител; преувеличаване на положителните оценки за неговите грижи.
– Какво е типичното поведение на отчуждаващия родител?
Типично поведение на отчуждаващия родител към детето, което може да предизвика синдром на родителско отчуждаване включва: забрани за виждане и провеждане на телефонни разговори с другия родител; обсебване, тотален контрол; манипулиране, включително чрез използване на лъжи; използване, подмазване с подаръци и други форми.
Статията е взета от Puls.bg – https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/razvodt-i-deteto-kak-vliiae-razdialata-vrkhu-detskata-psikhika-razgovor-s-krasimira-kostadinova-n-14099/part-2
