Тийнейджъри
Уважаеми родители! Сигурни сме, че сте всеотдайни и търсещи отговори на много въпроси, свързани с развитието на вашите деца, хора. Предлагаме Ви, откъс от популярното есе на Йеспер Юл «Родителското лидерство» (“Leader of the Pack” ). Цялото есе може да се прочете на https://familylab.bg/roditelskoto-liderstvo/ .
Една от най-дълбоките промени в семейния живот, осъществена през последните около тридесет години е, че днес сме свидетели на далеч по-задълбочени и смислени разговори между родители и техните тийнейджъри, отколкото вероятно някога е имало. В повечето семейства, които съм срещал като семеен терапевт, младите хора говорят свободно и гледат родителите си в очите, докато го правят. Това е драстична промяна, сравнено с период от преди едва двадесет години, когато те щяха да гледат надолу или в килима и да мънкат: „Не знам”, когато ги питат или им се противопоставят. С оглед на душевното здраве и доброто на цялото семейство, това е определено подобрение, което беше възможно единствено благодарение на мислещи, съпричастни и ненасилствени родители.
Съществуват обаче толкова много митове, свързани с юношеството, толкова много предупреждения от експерти и толкова много нови опасности, че някои родители са склонни да изпаднат в паника и да превключат на някакъв вид турбо родителство с надеждата, че все още не са изпуснали възможността да достигнат съвършенството. Това е една причина. Друга такава е, че те все още искат да бъдат откликваща и отговорна част от живота на децата си и по този начин се опитват да удължат ролята си на по-мъдри за поне още няколко години. Когато това се случи, голяма част от митологията започва да се превръща в реалност: борби за власт, нарушени правила и споразумения, обструктивно, отвратително и рисково поведение и отчуждение.
Основната причина за това е, че децата до пубертета имат нужда родителите им да предложат тяхното водителство и мъдрост на фронтовата линия, където нещата се случват. Нуждата, както вече беше описана, общият поглед, опитът и способността да мислят за възможните последици, които техните родители притежават в идеалния случай, обуславя необходимостта те да взимат решения, базирани на „каквото е най-добро за теб, моя скъпа щерко”. От първата минута, когато драматичната психосексуална промяна, наречена пубертет нахлуе в живота на детето, нещата стават много различни. Детето започва да поставя под съмнение своята собствена идентичност, ценностите на своите родители, както и собствените си, и често минават няколко години без да придобият каквото и да било ясно знание за това кои са те в действителност. Това може да бъде тих, интровертен процес или постоянна криза, но каквото и да бъде, за родителите е време да осъзнаят, че те може и да знаят коя тя е била, но не и коя е тя сега, днес или утре. Този факт превръща твърдението „Аз те познавам и следователно знам кое е най-добро за теб” в ненадеждно и провокативно. Вашият тийнейджър има нужда да получи от Вас доверие, а след това се нуждае и от това Вие да си намерите нова роля като родители. Той се нуждае, а и Вие също, да отстъпите от фронтовата линия на неговия живот и да бъдете налични като крайна обезопасителна мрежа. Не прекъсвайте Вашето емоционално присъствие, Вашата ангажираност или Вашия интерес, но ги правете от разстояние или със значително забавяне. Бъдете дискретни, любезни, и уважавайте тяхното лично пространство и те ще Ви отговорят подобаващо. Вашата работа и най-добър интерес като родители все още е да се погрижите за Вашето дете, за себе си и за Вашето взаимоотношение с детето, но този път по различен начин. Начин, който постепенно ще направи възможно искреното приятелство между възрастни.
По-конструктивната и задоволителна алтернатива е да приемете ролята на „спаринг партньор”. Заимствах този термин от професионалния бокс, където всеки бъдещ шампион има спаринг партньор, който му помага да влезе във форма и да спечели първенството. Работата на спаринг партньора е да окаже максимална съпротива и да причини минимални вреди.
Съпротивата се подхранва от Вашите ценности, опит, поглед и мъдрост, които трябва да представите и с които да конфронтирате Вашия тийнейджър във всички случаи, когато той или тя Ви попита за Вашето мнение или разрешение или прави неща, които не одобрявате. Но бъдете сигурни, че го правите по начин, който им оставя достатъчно пространство да вземат самостоятелно решение и да изберат своя собствен път. Помнете, че идеята на порастването е да пораснеш и да станеш самостоятелна личност, а не просто клонинг. Правейки това, Вие няма да развалите процеса и можете да сте сигурни, че детето Ви ще Ви взима на сериозно, въпреки че то обикновено няма да признае това открито.
Някои тийнейджъри имат периоди, в които са откровено противни и, ако Вие сте склонни да приемате всичко лично, може да се наложи да се обърнете към неврологията, която ни казва, че 65% от мозъка на тийнейджъра е в ремонт по време на пубертета. С други думи: опитвайте да не го приемате лично или като доказателство за това, че сте се провалили. Това е просто природа, която взима мястото, където преди е била културата. Вие ще получите Вашата окончателна обратна връзка за Вашите усилия като родител и за успеха на Вашето лидерство, когато Вашето дете стане родител на свой ред и/или стане на тридесет. Каквото и да видите тогава, вече е твърде късно да промените детето си, но никога не е твърде късно да промените себе си.
Сега сте свободни да се наслаждавате изцяло на Вашия живот, пренебрегнатите Ви интереси, партньора Ви и – с малко късмет – спорадичната роля на консултант, когато бъдете поканени.
Допуснали ли сте грешки по пътя? О да – много! Най-добрите родители, които познавам, правят около двадесет грешки всеки ден и ако Вашият личен среден резултат е над тридесет, успокойте се и простете на себе си. Ако признаете онези, за които сте наясно, не само ще престанете да се чувствате виновен през цялото време, но също ще бъдете добър ролеви модел за Вашите деца и те ще Ви обичат завинаги. Това, което се опитваме да постигнем като родители днес, обаче, е по-амбициозно и по-предизвикателно: децата ни да пораснат, обичайки също себе си!
