104 основно училище "Захари Стоянов"

Една добра традиция с модерно звучене

104ОУ Захари Стоянов

Разводът и детето

Разводът и детето

Детето ми – думи, които изпълват с гордост и топлина майките и бащите. В забързаното ни ежедневие, всеки от нас се старае да е добър родител, независимо от случващото се вътре, а и извън нас самите. Днес, за никой не е изненада, когато след развод, възпитанието и отглеждането на детето се поема от единия родител. Обръщаме вниманието ви на това, как влияе на детската психика разпадането на семейството. В интервюто на Красимира Костадинова за puls.bg ще намерите отговор на въпроса какво най-много травмира децата при развод.

Красимира Костадинова е клиничен и детски психолог. Работи в Националния център по обществено здраве и анализи като главен асистент в сектор „Детско здраве” от 1991 г. Има магистърска степен по психология от СУ “Св. Кл. Охридски” и специалност клинична психология, придобита в МУ–гр.София през 1994г.
Председател е на “Българска асоциация за пренатално възпитание” от 1999 г., член е на “Асоциация по клинична психология” и Дружество на психолозите в България.
Автор е на над 40 научни публикации по ранно детско развитие, пренатално развитие и възпитание, деинституционализация на децата в кърмаческа и ранна детска възраст, интегриране на деца с увреждания в детски заведения, социална депривация, нарушения на общуването и привързаността при малки деца, влияние на рискови фактори върху психичното здраве на децата, оптимизиране на отглеждането и възпитанието на деца от домове за медико-социални грижи за деца.

 – Много родители поради развод/раздяла отглеждат децата си сами. Как влияе на детската психика разпадането на семейството?

Раздялата на родителите и разводът са сред най-силно травмиращите детската психика събития, които могат да причинят емоционални и поведенчески разстройства.

Детето като член на семейството е особено възприемчиво и уязвимо към въздействия, свързани с процеси, протичащи в него и податливо на вътрешносемейни влияния, включително и травмиращи, поради непосредствената си, дълбоко емоционална свързаност с останалите членове. Нарушеното функциониране на семейството в съзнанието на детето претърпява трансформация, по-често – в психосоматични заболявания, а в краен вариант дори в психични разстройства.

Децата стават неволни участници в конфликтни ситуации, страдат заради скандалите между родителите, плашат се от евентуалното им повтаряне и последиците от тях, включващи и прояви на насилие. Решението на родителите за развод се посреща от детето с преживяване на силни чувства. Раздялата на родителите поражда страх и дълбоко разочарование у детето. Чести съпътстващи емоционални състояния са напрегнатост, безпокойство, неудовлетвореност, несигурност, неувереност, неразбиране и безпомощност, които предизвикват у детето потиснатост, тъга, отчаяние, гняв.

– Кое най-много травмира децата при развода?

Не толкова самата раздяла, колкото съпътстващи я обстоятелства – поведението и взаимоотношенията между родителите, се отразяват неблагоприятно върху здравето на децата. Силата и дълбочината на реакцията им зависи от възрастта, опита, характера, темперамента, индивидуалната чувствителност. По-малките деца изпитват ужас и страх, поради неспособността да си обяснят фактите разумно, което ги лишава от защитна бариера. В предучилищна възраст често си обясняват причините за настъпилата раздяла между родителите им със свое поведение (най-често непослушание), от което се чувстват виновни за развода и отчаяно се мъчат да уверят родителите си, че вече ще ги слушат.

Последиците за психиката и здравето на детето от развода на родителите са дългосрочни, като повишено предразположение към невротични разстройства и произтичащи от страховете нарушения – склонност към претърпяване на разочарования в живота, нарцистични наклонности, проблеми със сексуалната идентификация, чувство за вина. Преживяванията, свързани с развода на родителите, създават предпоставки за дисхармонично развитие на личността и усложнени взаимоотношения с връстниците.


– Как се отразява разводът на поведението на детето?

Поведението на детето се променя. То губи своята увереност и чувство за безопасност. Типична дългосрочна последица в психичното развитие на дете, преживяло развод, е агресията, породена от страхове – че ще бъде изоставено, пренебрегвано, че не го харесват. Някои деца стават недоверчиви, затварят се в себе си.

– Коя е най-сериозната грешка, която допускат разделящите се родители по отношение на детето си и неговото психично здраве?

Основна причина за емоционалните проблеми на детето при развод са не само конфликтите, но и разрива на контакта с родителя, при когото детето не живее, което се смята за особено неблагоприятно обстоятелство. Детето понякога приема върху себе си отговорността и заедно с това чувството на вина за своето предпочитание, особено когато е било принудено да го изрази пред съда. При тежък развод, когато родителите използват детето като оръжие в своята битка – „очернят” другия пред детето, използват го да пренася неетични послания, принуждават го да избира между двамата, възпрепятстват срещите му с другия родител – рискът за психичното здраве на детето драстично нараства. Това явление, наречено “синдром на родителско отчуждаване”, при което детето е лишено от връзка с единия родител, е своеобразна форма на емоционално насилие над него. Синдромът на родителско отчуждаване формално се изразява в настройване на детето от единия родител срещу другия родител, системно ограничаване на контактите с него, подчиняване на общуването му с него на своята воля. Този модел на разрушаване на семейните връзки предизвиква съществени промени в поведението, емоционалното състояние, характера на детето и взаимоотношенията му с хората. Емоционалната връзка с отсъстващия родител се замества от деструктивни емоции (гняв, омраза), агресивно и арогантно отношение към възрастни и връстници, недоверие към околните, в по-късна възраст може да доведе до злоупотреба с алкохол и наркотици, включване в компании с асоциално, девиантно поведение.

– Как се създават условия за този така наречен „синдром на родителското отчуждаване“?

Риск от появата на синдром на родителско отчуждаване съществува в следните ситуации:

  • детето живее с единия от родителите, като достъпът до другия е затруднен или съзнателно ограничаван, а другият родител е лишаван от правото да вижда детето;
  • родителските права са присъдени на единия родител, а режимът на виждане не се изпълнява или изпълнението му се възпрепятства от другия родител;
  • родителят, при когото живее детето използва само негативни определения за характеризиране на другия родител, често и пред детето.


Опасност от поява на синдром на родителско отчуждаване има при взаимоотношения на: агресия, открита враждебност, взаимни нападки, конфликти и скандали, обиди, оклеветяване с фалшиви обвинения, отхвърляне на близките на другия родител, пренасяне на враждебността и към тях, използване на закона за наказване на другия родител с отнемане на родителските права, очерняща кампания и атаки срещу другия родител пред детето.

– По какво в поведението на детето можем да познаем, че има „синдром на родителско отчуждаване“?

Симптоматични белези за наличие на синдром на родителско отчуждаване при детето са следните прояви: отношение към отчуждения родител (с когото детето не живее) – активно се включва в кампанията по очернянето му; подценява качетвата му като личност и родител, омаловажава нещата, които прави за него; проявява враждебност, програмирано поведение и отношение, ”като робот” (отказ от контакти, увъртане, аргументирано злепоставяне пред службите); скриване на информация за живота си с другия родител; използва изрази и думи на отчуждителя, несъответстващи на възрастта му – “упражнява над мен психически тормоз”, коментари за издръжката и др.; манипулиране и използване.

 Към отчуждаващия родител детето в риск има следното отношение: безкритично съгласяване с нападките към другия родител, приемане на изказванията и поведението; идеализиране; повтаря „като папагал” неговите думи по адрес на отчуждения родител; преувеличаване на положителните оценки за неговите грижи.

 – Какво е типичното поведение на отчуждаващия родител?

Типично поведение на отчуждаващия родител към детето, което може да предизвика синдром на родителско отчуждаване включва: забрани за виждане и провеждане на телефонни разговори с другия родител; обсебване, тотален контрол; манипулиране, включително чрез използване на лъжи; използване, подмазване с подаръци и други форми.

Статията е взета от Puls.bg – https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/razvodt-i-deteto-kak-vliiae-razdialata-vrkhu-detskata-psikhika-razgovor-s-krasimira-kostadinova-n-14099/part-2

Skip to content
104 основно училище „Захари Стоянов“
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.