Разводът и детето
Детето ми – думи, които изпълват с гордост и топлина майките и бащите. В забързаното ни ежедневие, всеки от нас се старае да е добър родител, независимо от случващото се вътре, а и извън нас самите. Днес, за никой не е изненада, когато след развод, възпитанието и отглеждането на детето се поема от единия родител. Обръщаме вниманието ви на това, как влияе на детската психика разпадането на семейството. В интервюто на Красимира Костадинова за puls.bg ще намерите отговор на въпроса какво най-много травмира децата при развод.
Красимира Костадинова е клиничен и детски психолог. Работи в Националния център по обществено здраве и анализи като главен асистент в сектор „Детско здраве” от 1991 г. Има магистърска степен по психология от СУ “Св. Кл. Охридски” и специалност клинична психология, придобита в МУ–гр.София през 1994г.
Председател е на “Българска асоциация за пренатално възпитание” от 1999 г., член е на “Асоциация по клинична психология” и Дружество на психолозите в България.
Автор е на над 40 научни публикации по ранно детско развитие, пренатално развитие и възпитание, деинституционализация на децата в кърмаческа и ранна детска възраст, интегриране на деца с увреждания в детски заведения, социална депривация, нарушения на общуването и привързаността при малки деца, влияние на рискови фактори върху психичното здраве на децата, оптимизиране на отглеждането и възпитанието на деца от домове за медико-социални грижи за деца.
– Много родители поради развод/раздяла отглеждат децата си сами. Как влияе на детската психика разпадането на семейството?
Раздялата на родителите и разводът са сред най-силно травмиращите детската психика събития, които могат да причинят емоционални и поведенчески разстройства.
Детето като член на семейството е особено възприемчиво и уязвимо към въздействия, свързани с процеси, протичащи в него и податливо на вътрешносемейни влияния, включително и травмиращи, поради непосредствената си, дълбоко емоционална свързаност с останалите членове. Нарушеното функциониране на семейството в съзнанието на детето претърпява трансформация, по-често – в психосоматични заболявания, а в краен вариант дори в психични разстройства.
Децата стават неволни участници в конфликтни ситуации, страдат заради скандалите между родителите, плашат се от евентуалното им повтаряне и последиците от тях, включващи и прояви на насилие. Решението на родителите за развод се посреща от детето с преживяване на силни чувства. Раздялата на родителите поражда страх и дълбоко разочарование у детето. Чести съпътстващи емоционални състояния са напрегнатост, безпокойство, неудовлетвореност, несигурност, неувереност, неразбиране и безпомощност, които предизвикват у детето потиснатост, тъга, отчаяние, гняв.
– Кое най-много травмира децата при развода?
Не толкова самата раздяла, колкото съпътстващи я обстоятелства – поведението и взаимоотношенията между родителите, се отразяват неблагоприятно върху здравето на децата. Силата и дълбочината на реакцията им зависи от възрастта, опита, характера, темперамента, индивидуалната чувствителност. По-малките деца изпитват ужас и страх, поради неспособността да си обяснят фактите разумно, което ги лишава от защитна бариера. В предучилищна възраст често си обясняват причините за настъпилата раздяла между родителите им със свое поведение (най-често непослушание), от което се чувстват виновни за развода и отчаяно се мъчат да уверят родителите си, че вече ще ги слушат.
Последиците за психиката и здравето на детето от развода на родителите са дългосрочни, като повишено предразположение към невротични разстройства и произтичащи от страховете нарушения – склонност към претърпяване на разочарования в живота, нарцистични наклонности, проблеми със сексуалната идентификация, чувство за вина. Преживяванията, свързани с развода на родителите, създават предпоставки за дисхармонично развитие на личността и усложнени взаимоотношения с връстниците.
– Как се отразява разводът на поведението на детето?
Поведението на детето се променя. То губи своята увереност и чувство за безопасност. Типична дългосрочна последица в психичното развитие на дете, преживяло развод, е агресията, породена от страхове – че ще бъде изоставено, пренебрегвано, че не го харесват. Някои деца стават недоверчиви, затварят се в себе си.
– Коя е най-сериозната грешка, която допускат разделящите се родители по отношение на детето си и неговото психично здраве?
Основна причина за емоционалните проблеми на детето при развод са не само конфликтите, но и разрива на контакта с родителя, при когото детето не живее, което се смята за особено неблагоприятно обстоятелство. Детето понякога приема върху себе си отговорността и заедно с това чувството на вина за своето предпочитание, особено когато е било принудено да го изрази пред съда. При тежък развод, когато родителите използват детето като оръжие в своята битка – „очернят” другия пред детето, използват го да пренася неетични послания, принуждават го да избира между двамата, възпрепятстват срещите му с другия родител – рискът за психичното здраве на детето драстично нараства. Това явление, наречено “синдром на родителско отчуждаване”, при което детето е лишено от връзка с единия родител, е своеобразна форма на емоционално насилие над него. Синдромът на родителско отчуждаване формално се изразява в настройване на детето от единия родител срещу другия родител, системно ограничаване на контактите с него, подчиняване на общуването му с него на своята воля. Този модел на разрушаване на семейните връзки предизвиква съществени промени в поведението, емоционалното състояние, характера на детето и взаимоотношенията му с хората. Емоционалната връзка с отсъстващия родител се замества от деструктивни емоции (гняв, омраза), агресивно и арогантно отношение към възрастни и връстници, недоверие към околните, в по-късна възраст може да доведе до злоупотреба с алкохол и наркотици, включване в компании с асоциално, девиантно поведение.
– Как се създават условия за този така наречен „синдром на родителското отчуждаване“?
Риск от появата на синдром на родителско отчуждаване съществува в следните ситуации:
- детето живее с единия от родителите, като достъпът до другия е затруднен или съзнателно ограничаван, а другият родител е лишаван от правото да вижда детето;
- родителските права са присъдени на единия родител, а режимът на виждане не се изпълнява или изпълнението му се възпрепятства от другия родител;
- родителят, при когото живее детето използва само негативни определения за характеризиране на другия родител, често и пред детето.
Опасност от поява на синдром на родителско отчуждаване има при взаимоотношения на: агресия, открита враждебност, взаимни нападки, конфликти и скандали, обиди, оклеветяване с фалшиви обвинения, отхвърляне на близките на другия родител, пренасяне на враждебността и към тях, използване на закона за наказване на другия родител с отнемане на родителските права, очерняща кампания и атаки срещу другия родител пред детето.
– По какво в поведението на детето можем да познаем, че има „синдром на родителско отчуждаване“?
Симптоматични белези за наличие на синдром на родителско отчуждаване при детето са следните прояви: отношение към отчуждения родител (с когото детето не живее) – активно се включва в кампанията по очернянето му; подценява качетвата му като личност и родител, омаловажава нещата, които прави за него; проявява враждебност, програмирано поведение и отношение, ”като робот” (отказ от контакти, увъртане, аргументирано злепоставяне пред службите); скриване на информация за живота си с другия родител; използва изрази и думи на отчуждителя, несъответстващи на възрастта му – “упражнява над мен психически тормоз”, коментари за издръжката и др.; манипулиране и използване.
Към отчуждаващия родител детето в риск има следното отношение: безкритично съгласяване с нападките към другия родител, приемане на изказванията и поведението; идеализиране; повтаря „като папагал” неговите думи по адрес на отчуждения родител; преувеличаване на положителните оценки за неговите грижи.
– Какво е типичното поведение на отчуждаващия родител?
Типично поведение на отчуждаващия родител към детето, което може да предизвика синдром на родителско отчуждаване включва: забрани за виждане и провеждане на телефонни разговори с другия родител; обсебване, тотален контрол; манипулиране, включително чрез използване на лъжи; използване, подмазване с подаръци и други форми.
Статията е взета от Puls.bg – https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/razvodt-i-deteto-kak-vliiae-razdialata-vrkhu-detskata-psikhika-razgovor-s-krasimira-kostadinova-n-14099/part-2
