104 основно училище "Захари Стоянов"

Една добра традиция с модерно звучене

История от близо век 

SZST 

 

ИСТОРИЯТА НА 104.ОУ"ЗАХАРИ СТОЯНОВ"

Историята на нашето училище започва през учебната 1925/1926г.То е открито на 12.октомври 1925г. като клон на Боянското първоначално училище с две слети отделения-първо и второ, в тогавашния квартал "Тухларна фабрика"на ул."Младежки проход". Първата учителка в училището е Люба Кънчева.

До 1932г. броят на учениците и паралелките нараства.В навечерието на Втората световна война училището има 4 отделения с 6 паралелки и 6 учители.

През 1941-1942г.са достроени още 2 нови класни стаи с нова сграда.

След промяната на 9 септември 1944г. името на училището е променено от "Цар Борис III" на Първоначално училище "Тухларни фабрики".

През учебната 1946/1947г. към него се открива гимназия с 2 класа.

През следващата 1947/1948г.училището се развива в пълно основно училище с име 35-то Народно основно училище "Захари Стоянов".

През следващите няколко години броят на класните стаи нараства.Ежегодно се откриват нови паралелки.

На 1 септември 1955г. училището получава новото си име-104 начално училище"Захари Стоянов".

През 1958-1959г. отваря врати напълно развито основно училище/от1 до 7 клaс/. Новата сграда е триетажна, има 14 класни стаи, кабинети по физика,химия, биология и изобразително изкуство, малък физкултурен салон и работилница по дървообработване.

През 1959-1960г. идва първото признание за качествата на педагогическия колектив. Като резултат от изнесените открити уроци учителите са класирани на 2 място в района за много добра учебно-възпитателна работа.

През 1995г. е получен и международен приз от училищния отбор по баскетбол с треньор Н.Филипова.

В момента първокласниците ни и децата от подготвителните групи имат възможност да се обучават в отделна сграда имаща отделен двор и спортни площадки.

През 2006 г. в двора на училището бе открита площадка за обучение на децата в часовете по Безопасност на движението.


12 Zahari Stoianov Copy

 

„З. Стоянов умее да разказва:
за него няма мъчно начало, трудни преходи – всичко е непринудено, естествено, с
тази естественост, която е отличителният белег на всички истинно художествени книги”.
                  Братя Данчови

          Патронът на нашето училище Захари Стоянов е революционер, писател и обществено – политически деец, който свързва името си с пулса на две големи епохи – борбата на българите за освобождение от турска власт до 1878г. и последвалата борба за включването на българското население в рамките на Княжество България.

           Захари Стоянов /Джендо Стоянов Джендов/ е роден през 1850г. в семейството на овчаря Стоян Далакчиев. Най-напред учи в родното си село Медвен, Сливенско. До 16-та си година помага на баща си в селската работа, но после, воден от желанието „да търси честта по други места”,т.е. да учи, отива във Варна, а по-късно в Русе. Там започва да се самообразова и попада в русенското читалище „Зора”. Сближава се с най-изявените местни младежи, които вземат активно участие във всички последователни опити за освобождението на България. През септември 1875г. будният революционер участва в т.нар. Старозагорско въстание, завършило с неуспех.

           Като един от апостолите на Четвърти / Пловдивски/ революционен окръг през Априлското въстание /1876/, виждаме Захари да следва неотлъчно фактическия ръководител на въстанието Георги Бенковски.

          Арестуван след разгрома на въстанието при опит да избяга във Влашко. Обикаля различни затвори, но се спасява поради липса на доказателства за пряко участие в бунта. Принудително е изпратен в родния Медвен, където го заварва началото на Руско-турската освободителна война. Захари избягва нелегално в Търново. Свързва се с един от оцелелите въстаници Стефан Стамболов и подпомага дейността му в полза на руското настъпление.

        В освободена България името на З. Стоянов се свързва най-вече със Съединението на Източна Румелия с Княжество България. По негова инициатива в началото на 1885г. в Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет; изготвя програмните документи и е един от най-активните участници и идеолози на съединисткото дело, увенчало се с успех на 6 септември 1885г.

         След Освобождението З. Стоянов е административен чиновник в Русе, Търново, Пловдив. Активната му политическа дейност започва от установяването му в София през 1886г. Избран е за народен представител /1886/, подпредседател /1887/ и председател на НС /1888-1889/. Участва и във ВНС, което утвърждава Фердинанд за български владетел. Умира при посещение в Париж на 2. септември 1889г.

          Макар и самоук, З. Стоянов е много талантлив публицист и писател. Пише и редактира различни вестници, от които особено внимание заслужава „Борба” – трибуна на радетелите за съединение. Автор е на биографични очерци на видни български революционери. Най-известната му творба е „Записки по българските въстания”,която е първата историография на Априлското въстание.